Здравейте, прекрасни хора!
Добре дошли отново в моя блог!
Започвам неделята в топлото легло, покрита с дебела завивка (да, сезонът на пухените одеала вече е тук), мързеливо и с чаша кафе. Надявам се, че и вашата започва по този начин… или пък пътувайки към някое местенце, готови за нови приключения. И като казах приключения, в днешния пост ще си говорим точно за такива или кратко обобщение на миналия ми уикенд. Отдавна ми се щеше да направя такъв пост. Статия, в която ви разказвам за нещата, които са ми се случили през почивните дни и за щастие, вие ми дадохте зелена светлина.
Направете си кафе или чай и се настанете удобно, тъй като в следващите няколко минути ще ви разкажа за изминалия уикенд и малкото приключение, което си спретнахме със семейството ми.
Това лято успях да видя морето за повече време само веднъж… и то в началото на юли месец, но сякаш тази почивка не ми стигна, затова решихме да се възползваме от по-дългия уикенд, покай 6-ти септември и да се порадваме още малко на морето. А пък моята цел беше да прекарам пълноценно време с родителите си, да посрещна още 2 изгрева на морска земя, да направя няколко кадри за тук и за Instagram страницата ми, да събера малко тен и да си почина. Почивка за тялото и ума, от която имах нужда от много време насам. В последно време не бях толкова продуктивна, колкото ми се искаше и това спираше изцяло работния ми процес. Но сякаш тези 2 дни на морето ме заредиха с безкрайно много енергия, която да помогне за месеците, които предстоят. Не знам за вас, но септември винаги ме връща изцяло към ежедневието, изпълнено с хиляди задачки, тичане и забързаност. Всеки един от нас се отпуска през юни, юли и август, а септември ни връща в строя, хаха. Но този път новият месец не постъпи точно така с мен! Вместо това аз изпитвах една безкрайна умора, сънливост и демотивация. Но открих своето “лекарство”, то се намира на 400 км от София и там всичко изглежда много по-красиво, спокойно и тихо.
И след този дълъг увод е време да ви разкажа по същество за морския си уикенд, нещата, които всеки друг прави на морето и начина, по който на мен ми подействаха този път- отпускащо и зареждащо. И седмица по-късно, сещайки се за изгревите, посрещнати на брега, то се усмихвам до уши и засиявам. Понякога се изумявам как може да подействат тези малки моменти на един човек!
Този път локацията, на която заложихме беше Равда. Оказа се, че това място не е никак лошо, а напротив. Сякаш видях Равда през други очи. Селцето е спретнато, красиво и има такива интересни места. Места, за които си мечтаех от много време насам. Аз съм от хората, които обичат непокътнатите плажове. Тези, които имат скали покрай тях, изпълват душата ти с тяхната красота и са перфектни да бъдат отпечатани на картичка. Разхождайки се първата сутрин от престоя ни, то попаднах на два такива. Две спокойни заливчета, като на едно от тях видях картинка, която разтопи сърцето ми- млада двойка, с чаши, пълни с кафе, седнали на един голям камък, сгушени и гледащи изгрева. Готови да посрещнат новия ден. Да… клиширано и банално, но да видя тази гледка в 6:20 сутринта, докато хората излезли навън могат да се преброят на пръстите на едната ми ръка, ми се стори страшно умилителна. Оказа се, че ранното ставане на такива места не е никакъв проблем за мен и ми действа много ободряващо. А през ежедневието си едвам се измъквам от топлото легло, хаха.
Започвайки сутрините рано и разходка от 3 километра, нямаше как да не продължи денят по хубав начин! Тръгнахме в петък за морето и в събота цялото време беше само за нас. Аз съм човек, който винаги има планове и дните са му разграфени. За съжаление, не харесвам това мое качество, тъй като смятам, че това само натоварва психиката ми, затова и се опитвам да излизам от комфортната си зона. Отдавна имах за цел да имам ден, в който ставам и нямам планове, не знам какво ще се случи и няма да натоварвам мисленето си с тази тема. В петък вечерта си казах “Утре сутрин ще стана рано, ще се разходя и след това се пускам по течението.”. Така и направих… След сутрешната разходка, решихме да отидем на плаж, като за всеки случай си взех фотоапарата, статива и дистанционното. Добре, че го направих, тъй като мястото за плажуване беше изключително интересно, а именно “при лодките”. Показвам ви нагледен пример.
Една от целите ми за тези 2 дни беше да направя и снимки за #КръгътVIDA. #КръгътVIDA е общество, породено от нуждата за създаване на повече “поводи за разказване” в забързаното ежедневие. Страхотните Vida Wine and Spirits се събират около общата цел да обединят кръг от съмишленици, които ценят всеки момент, който живота поднася и превръщат историите си в “повод за разказване”. Преди месец и половина имах честта да стана част от #КръгътVIDA и да имам отговорността да създавам такива красиви моменти, да ги оценявам дълбоко и да ги споделям с вас. Затова днес съм тук, разпалено пиша за преживяванията си и с усмивка си спомням за тях. А в миналата красива събота с мен беше и виното VIDA Sauvignon Blanc 2020. То с изтънчения си, нежен и ефирен вкус, ме придружаваше през целия ден и направи всичко много по-специално.
Още кадри, част от #КръгътVIDA: https://www.instagram.com/explore/tags/%D0%BA%D1%80%D1%8A%D0%B3%D1%8A%D1%82vida/
Повече за Vida Wine and Spirits: https://vida.bg/
Попаднах и на това място. Тези стълби, гледката и морето. Ах, имам чувството, че можех да ги съзерцавам с часове.
Виното и там намери своето място…
След първата “изследователска” половина на деня, то във втората се отдадох на събиране на още слънчеви лъчи по кожата, четене на книга (в момента чета “Островът на изчезналите дървета“ от Елиф Шафак) и едно бързо изкъпване в морето- водата беше прекалено студена за мен, хаха. И оттук нямам снимки, тъй като телефонът ми беше оставен на заден план. Беше заровен в дъното на чантата ми и нямах никаква потребност да посегна към него. Каква свобода само!
Вечерта, пък, излязохме на ресторант и като за последно си хапнахме миди. Догодина пак!
И така… обобщението на деня изглеждаше така: 19 000 направени крачки, намиране на нови места, които мечтая да видя пак, много направени снимки, зареждане с положителни емоции и умора, която носи удоволствие. Успях да си легна навреме, да се наспя и да си отпочина.
На другата сутрин бях заредена с нови сили за посрещане на изгрев. Този път, обаче, си облякох пъстра рокля, сложих си червило, взех си най-добрите приятели, а именно фотоапарат и статив и се отправих към едно плажче, което предния ден ми бе направило впечатление. Става въпрос за плаж “Скаличките”. Място, където ще откриете стар чадър, превърнат в саксия за цветя, картини, арт инсталации и какво ли още не. Плажчето би усмихнало всеки минувач, аз имах възможността да му се насладя през ранните часове и то за кратко, но съм сигурна, че догодина ще намина оттам и ще остана за по-дълго. Колоритно, кокетно и цветно местенце. Ах, какви интересни локации има в тази Равда! А ето и кадрите, които успях да си направя.
Вчера споделих снимките и в Instagram с ето тези мои размисли: “Живейте си живота, разцъфвайте, намерете своето хоби, усмихвайте се и правете това, което ви носи щастие. Животът е цветен, както са и тези кадри.”
Едно от хобитата ми, които действат така при мен е именно фотографията. И го осъзнах за пореден път, докато правя тези кадри. Отидох към 6:15 на това красиво плажче, а в 8:00 часа едвам, едвам си тръгнах, тъй като трябваше да си оправям багаж. Нямам никаква идея как така неусетно мина времето! Затова и ви съветвам да правите в живота си тези неща, които ви усмихват до уши, успокояват ви и карат времето да минава като миг.
Ще завърша с още морски кадри, към които смятам да се връщам в следващите няколко месеца. Те ще са тези, които ще топлят сърцето ми през зимата. Надявам се и на вас да подействат по този начин! Това е морето през моите очи!
Прекрасни хора, това беше всичко от мен! Хаотични мисли, разкази за изминалия уикенд и приключения. Надявам се, че с този пост съм ви вдъхновила да направите всеки един ваш момент специален. Да го запомните и да остане за дълго в сърцето ви.
За в бъдеще обмислям да пиша още такива постове с дейностите, които правя през уикенда. Може да стане нещо като Weekly Essentials. Аз съм от хората, които страшно много си падат по такива рубрики и често чета такъв тип статии. Какво ще кажете? Ще се радвам да споделите мнението си с мен!
Желая ви една слънчева и красива неделя!
За да виждате повече кадри от ежедневието ми, може да ме последвате в Instagram.
Daily Dose of Inspiration by Steffani 