ПЪТЕШЕСТВИЕ С РОДОПСКАТА ТЕСНОЛИНЕЙКА // РАЗХОДКА В РАЗЛОГ

Здравейте, прекрасни хора!

Добре дошли в моя блог!

След поредното изчезване, аз отново съм тук, но този път по-сигурна от всякога, че искам активно да се завърна към писането на блог постове. В последно време осъзнавам, че ми се пише, споделя, говори… и пространството в Instagram не ми е достатъчно. Затова и най-накрая се усетих какво богатство притежавам, а именно това уеб местенце, така че максимално ще се възползвам от него! Ще се стремя да публикувам два пъти седмично: една регулярна статия и неделното издание на Weekly Essentials, което всички обичаме. Ако вие имате идеи, предпочитания или специфична тема, по която ви се чете, то съм отворена за предложения! Пишете ми навсякъде в социалните мрежи (Instagram, Facebook или по имейл) и аз веднага ще откликна!

А след този дълъг увод е време да започваме по същество! В тази слънчева и красива събота ще ви разкажа за приключението, което си организирахме през изминалата такава. Направихме нещо лудо, готино и различно, а на всеки, с когото споделихме идеята си предварително, ни хвърляше по един странен поглед и казваше “Ама вие не сте добре!”. Хаха, самата истина ви споделям, но направихме нещо за душите си и ни подейства като глътка чист въздух.

Много се вълнувам да ви разкажа за нашето пътуване и смятам, че си има една основателна причина! 🙂 Това беше първото ни приключение от година насам. С половинката ми миналото лято не се спирахме: пътувахме и опознавахме различните кътчета на България. Разбира се, след това времето стана студено, а работата и образованието трайно ни задържаха в София.

На рождения си ден получих много приятни пожелания, свързани с това да продължим смело с нашето начинание и ние присърце ги приехме. А предложението на нашите добри приятели да си направим разходка с теснолинейката, ни дойде добре дошло!

И да, след няколко абзаца, в които ви говорех за щяло и нещяло, то най-накрая разбрахте каква е темата на днешния пост: пътуване с теснолинейката Септември-Добринище до Разлог.

Не знам за вас, но в пътите, в които съм пътувала за Велинград, теснолинейката и нейните релси са ми правели особено голямо впечатление. Питах се как тя минава толкова близко до пътя, как така ѝ е нужно такова малко пространство и въобще, не им ли е тясно на хората, пътуващи в нея. Е, разбрах от първо лице!

Благодарение на теснолинейката, вие може да опознаете България и три от най-зрелищните ѝ планини, по най-лесния и спокоен начин.

За теснолинейката

Това, всъщност, е последната експлоатационна теснолинейна линия в България с рядкото междурелсие от 760 мм. Маршрутът е с обща дължина 124,7 км., като се пропътува за 5 часа, спира на 24 спирки и свързва Горнотракийската долина с Родопите, Рила и Пирин. По пътя си преминава през дефилето на Чепинска река, спира във Велинград и се насочва към седловината Аврамово, която разделя Рила и Родопите. Тук се намира и най-високата железопътна гара на Балканския полуостров – гара Аврамово, на 1267 м. надморска височина. След това преминава през река Места, Разложката долина, Банско и Добринище.

А ето какво прочетох за историята на теснолинейката в официалния ѝ сайт:

“По време на Първата световна война България усеща огромната липса на бързи транспортни връзки към краищата на страната. Много български земи са почти откъснати, а това ги прави лесна мишена за воюващите държави, жадни за нови територии. Особено тежък е проблемът в Родопите, които тогава са почти непристъпни.
Затова през 1915 година правителството нарежда да се проучат долините на реките Яденица, Ели дере (днес Чепинска) и Въча, и да се избере откъде да се прокара железен път към Родопа планина.
През следващата 1916-а е решено! Ще се строи теснолинейка от гара Саранбей, през дефилето на река Ели дере, Чепинското корито, Аврамовата седловина и от там по долината на река Места към Разложко и Неврокоп (днешен Гоце Делчев). На 25 май 1920 година 19-тото Обикновено народно събрание гласува и приема закон № 1257 за построяването на теснопътна 760-милиметрова жп линия от Саранбей за Лъджене, Якоруда, Разлог и Неврокоп.
.
.
Работата стартирала още през същата 1920 година. Зимата настъпила и фактическата дейност била отложена за пролетта. Така през 1921 година работници от трудовата повинност, която се сформирала точно тогава от кабинета на Александър Стамболийски, и начело с инженер Митов, започнали усилена работа в първия равнинен участък между гара Саранбей и село Варвара.
За 5 години – до лятото на 1926-а, линията пробила дефилето и достигнала село Лъджене. Работило се в много тежки условия без никаква техника и механизация. Десетте тунела в този участък са пробивани с каменарски взривове, кирки и лопати, в условия, изключително опасни за живота…”
https://tesnolineikata.wixsite.com/home/istoriya

Теснолинейката и до ден днешен се използва за придвижване на местните от точка А да точка Б. Всъщност интересното при участъка от Велинград до Аврамово е, че все още си остава единственото транспортно средство за стотици жители от високопланинските села край гара Цветино, тъй като голяма част от местното население изкарва прехраната си, благодарение на нея.

Затова и тя остава толкова жизненоважна!

С няколко думи, пътуването с теснолинейката ще ви покаже необятната красота на нашата родина, ще я опознаете, ще се върнете назад във времето и ще остави у вас един траен, красив и много мил спомен.

А сега е време да ви разкажа малко повече за организационната част!

Откъде си взехме билети, кога и как?

Няколко дни преди нашето пътуване, звъннахме в БДЖ, за да попитаме дали за тази дата има места. Всъщност, по този начин се подсигурихме, тъй като често има групи. По-късно, говорейки със служителите, работещи там разбрахме, че за следващия ден (неделя, 30 май) има организирана група от 150 човека. Те ни увериха, че ще има места, затова купихме своите билети в събота сутринта, когато започна и нашето пътешествие.

Мястото, откъдето тръгнахме беше Централната гара в град Перник, а крайната спирка: Разлог. Издадоха ни групов билет (за четирима човека), като излезе приблизително 12 лв. за един.

Като билетът ни беше за:

Перник- София (5:25 ч.- 06:13 ч.)

София – Септември (06:35 ч.- 8:29 ч.)

Септември – Разлог (08:42 ч.-13:11 ч. )

Върнахме се в Перник с автобус, като той ни излезе 15 лв. на човек.

N.B. Теснолинейката се движи всеки ден с 4 влака, като тяхното разписание и цени може да намерите тук. Билети може да си закупите от касата на гарата, както и вътре във влака.

Разходка из Разлог // Панорамна алея “Стъпалата”

Имахме време да разгледаме и Разлог, като изключително много ни хареса градът. Изключително спретнато, приятно и китно местенце. Там посетихме и панорамната алея “Стъпалата”, водеща до хълма Голак, като там е и най-високата му точка, разкриваща феноменална гледка към Пирин. Интересен факт е, че по тази пътека българската армия на 11 октомври 1912 година е влязла в града, за да го освободи от турско робство.

Забележителността е направена по страхотен начин, като в края ѝ се намира 12 метрова кула. Изкачването до нея не трае повече от 20 минути, като през целия път има изобилие от информационни и интерактивни табла, както и места за почивка. Там може да научите повече за историята на местността, бита и културата. А гледката на върха е взимаща дъха! Този маршрут е подходящ и за семейства с деца, тъй като не е труден и натоварващ, а пък има и детска площадка и забавления за малчуганите.

Е, разказва ми се още и още, но този пост стана толкова дълъг! Силно се надявам да ви е харесал, да сте научили нещо ново, да съм ви помогнала с информация и да ви мотивирам да си направите едно такова приключение! Тъй като в края на него ще бъдете изключително щастливи и заредени с положителни емоции, сигурна съм!

Предстои ми да обработя няколко видеа от това еднодневно бягство, които ще кача в Reels, така че следете ме в Instagram.